Любопитно Там, където жената е на почит

Там, където жената е на почит

Индия е страна, в която мъжът е смятан за много по-ценен от жената. Но не навсякъде: при етноса на кашите думата имат жените – в техните ръце е положена отговорността за цялото семейство. „Виждате ли, имам дъщеря, едно момиче, на която ще дам всичко, каквото поиска. Разбира се, само хубави неща“, казва с гордост Мулси Мари Харбхин, предаде Дарик.

Хубавите неща – това са земята, къщата и фермата. При етноса на кашите мъжете работят в имотите на своите жени. Ванфила Пдахкасей има един син и за щастие две дъщери. „В културата на кашите майката има в себе си цялата отговорност. Тя е главата на семейството. Когато умре я наследява дъщерята. И това се предава от поколение на поколение“, разказва тя.

Кашите се матриархално общество. Най-малката дъщеря, наречена карду, наследява цялото имущество на семейството. Синовете остават при майката до сватбата си. След това се пренасят при семейството на булката. За всяка омъжена дъщеря се прави пристройка.

„При нас децата носят името на майката. И никога това на бащата. Задачата ти като мъж е да задоволяваш потребностите на твоето семейство. Жената управлява домакинството и имуществото. Тя се грижи за това всичко да върви гладко“, казва Ярпланг Нонгиез. Във федералния щат Мегхалая кашите са официално признато етническо малцинство и се ползват с известни привилегии. Автономно правителство защитава законите на кашите. Те плащат по-ниски данъци и имат квота в държавните служби.

Момичетата в Индия са по-скоро втора категория хора. При кашите, които наброяват един милион, семейство без дъщеря минава за нещастно. Мъжете са зависими икономически от жените. При кашите почти няма регистрирани случаи на домашно насилие.

След обед жените се събират на чай. Селянки и бизнес дами, всеки, който иска да научи какво става в селото, идва да се почерпи при Конг Абри – собственичка на чайната. „Тук продавам чай и малки сандвичи. Така изхранвам моя род и моите деца. Не печеля много, но парите стигат за едно семейство“, споделя тя.

За Конг Абри е важно кашите да защитават своите традиции и срещу външния свят. „Като жена се гордея много с нашия начин на живот. Мъжете се нанасят при жените си, грижат се за нас и за децата. Тук е хубаво да се родиш жена“, казва собственичката на чайната. И все пак на момичетата не име лесно. Най-младите дъщери от малки се грижат за нуждите на семейството. Те гледат децата на целия род, готвят, чистят и перат. Освен това се грижат за родителите, бабите и дядовците до тяхната смърт.

Много често мъжете каши са обект на присмех в Индия. Те обаче по никакъв начин не се чувстват подтиснати. „Моята жена ме уважава, както и аз нея. И то си личи като погледнете как се грижим за децата. Ние работим за бъдещето им, независимо дали са момчета или момичета. Любовта е най-важното нещо. Аз обичам жена си, тя ме обича, и заедно подкрепяме нашите деца“, споделя учителят Сколин Кхаркелия.

Бибалиша ремонтира щанда на майка си. Въпреки че все още ходи на училище тя вече е глава на семейството. И не се страхува за бъдещето си. „Не ми тежи когато намеря работа и пари ще осигурим една болногледачка за маите родители. След университета може да замина за чужбина. Искам да пътувам по света. И това не е никакъв проблем“, смята младото момиче.

Но едва ли ще и е толкова лесно, ако иска да се придържа към традициите. Една от традициите на кашите е непоклатима. Селата в Мегхалая минават за най-чистите в цяла Азия. Хората тук непрекъснато метат и чистят. Тревата за метли расте навсякъде. Изсушените стръкове се сортират на ръка и се връзват на метли. Така поне част от културата на кашите се разпространява в Южна Азия.

Източник: novinite.bg